През настоящата година Православната църква чества 1400 години от написването на Богородичния акатист. По този повод поместваме откъс от книгата „Псалтикознание“ на доц. д-р Любомир Игнатов – преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който запознава с някои научни изследвания за Богородичния акатист.
За значителна част от старото поколение литургисти и химнолози Богородичният акатист,[1] или т. нар. „Неседална песен“ е творба на Георги Писидийски (Писида). Той бил дякон, скевофилакс[2] и хартофилакс[3] при константинополския храм „Света Софѝя“, като е съвместявал в задълженията си и престижното служение на патриаршески референдарий.[4] Неговата активна дейност съвпада с времето, през което е управлявал имп. Ираклий (610-641 г.). От прозвището му става ясно, че той произхожда от Писидия – провинция в средната част на Мала Азия, с главен град Антиохия Писидийска.
Богородичният акатист е написан през 626 г. по повод избавлението на Константинопол от нашествениците на персийския цар (шах) Хозрой (или Хосров) Втори Парвиз (591-628). За творци на този прекрасен Богородичен химн биват сочени още св. Роман Сладкопевец, патр. Сергий, патр. Герман Първи, архиеп. Георгий Никомидийски, св. патриарх Фотий и анонимен автор от VІ в.[5] Изказват се и мнения, определящи като по-вероятен автор на акатиста патр. Герман (ок. 645 – 740 г.).[6]
Според Цариградския типик Богородичният акатист се чете на Малкото повечерие в петъка на първата, втората, третата и четвъртата седмица на Великия пост, по една част (четвърт), и целият – отново на Малкото повечерие в петъка на петата седмица.[7] Акатистът е написан в стихотворна форма (ямбически), като съдържа двадесет и четири химна: дванадесет кондака и дванадесет икоса, според броя и реда на буквите в гръцката азбука. Всеки кондак завършва с псаломското възклицание Аллилyїа, а икосите, посредством архангелския призив Рaдуйсѧ Невѣсто Неневѣстнаѧ, развиват чудно красиви поетически епитети за Пресвета Богородица, които, свързани с поредици обръщения към Нея, придават на творбата особена емоционалност.[8] По своята структура акатистът се родее с древния многострофен кондак.
Първия кондак – Взбрaнной воеводѣ, не влиза в общия брой, а служи като тема на целия акатист и завършва с Рaдуйсѧ. Според тази призната за образец творба са съставени всички други акатисти, утвърдени в църковнобогослужебна употреба и в наше време. В същия подход на стихотворене Георги Писидийски е писал и епиграми, съчинения и др. Стилът му на писане наричат „образцов“, а самия него – „чуден“ поет.[9] Творбите му са били издадени от абат Жак-Пол Мин в неговата всеизвестна Патрология (PG 92, 1161-1754).[10]
Следва да бъде отбелязано, че, според някои изследователи и историографи на химнографското изкуство от ново време, Богородичният акатист е анонимна творба,[11] която е претърпяла процес на развитие и чиято тематика първоначално е била христологическа, а не Богородична.[12] Според същите целта на съставянето на този шедьовър на ранната византийска химнография дори няма нищо общо с нито една от предполаганите вражески обсади и избавление на Константинопол (626 г., 673 г., 717-718 г. и 860 г.), тъй като в неговия текст не се открива и намек за избавление от варвари, какъвто би следвало да се очаква, в случай че наистина акатистът е бил написан по такъв повод. Погрешното твърдение разглеждат като последица от неправилно тълкуване на синаксара за петъка на петата седмица от Великия пост, в който всъщност не се говори за специално написване, а за негово всенародно изпълнение и за учредяването на новия празник, имащ за задача да се помене и прослави събитието от 8 август 626 г.
Написването на Богородичния акатист съвременните учени отнасят към времето, когато в Константинопол празниците Рождество Христово и Благовещение все още са се чествали в един ден, т. е. преди Юстинианово време (началото на VІ в.).[13] Когато при управлението на имп. Юстиниан (527-565) тези два празника са били разделени, акатистната творба вероятно е била използвана богослужебно само в определени случаи, свързани с чествания на Божията майка. Преамбюл на творбата в тези времена е бил тропарът Повелѣнное тaйнѡ. Всеобщата известност на акатиста или, така да се каже, неговото пълно обнародване става по време на историческите събития около обсадата на Константинопол от страна на сарацините през 626 г., когато акатистът е бил изпят от стоящия прав богомолен народ.[14] По същото време вероятно е бил написан и преамбюлът Взбрaнной воеводѣ, имащ предназначението да свърже древния кондак на Боговъплъщението с милосърдното дело на Пресвета Богородица и чудното избавление от сарацинска обсада.[15] Тук следователно би следвало да търсим проявата на песнописателския талант на Георги Писидийски, която е свързана с Богородичния акатист, тъй като той наистина е бил един от съвременниците и участниците в това всенародно тържество, а освен това в преданието е запазен и спомен за него като за бележит духовен песнописец.
Според изтъкнатия наш литургист проф. протопрезвитер Благой Чифлянов, акатистът е бил утвърден за богослужебна употреба през св. Четиридесетница, а не във връзка със снемането на една от обсадите на Константинопол (всички те са ставали извън периода на Великия пост) по чисто литургически причини. Още в древност е било положено Богородичният акатист да послужи за запълване на липсата на подобаваща тържественост, с която празникът Благовещение (25 март) да се отличава от останалите велики празници, тъй като според празничния годишен цикъл той винаги попада в границите на траурния по характер период на Великия пост. Споменатата липса на подобаваща тържественост на практика се изразява в отсъствие на предпразненство и обичайното за останалите празници няколкодневно попразненство. По тази причина най-ранните ръкописи (Х-ХІІ в.), поместващи акатиста, го свързват именно с този ден, а богослужебните устави от това време препоръчват той да се чете пет дни наред преди св. Благовещение.
Впоследствие четенето на целия Богородичен акатист е било прехвърлено от 25 март в съботната утреня на петата седмица от Великия пост, а в енорийските храмове, за удобство на миряните – в петък на повечерието, като предвидените в Типика пет последователни четения са били разпределени в петте петъци след началото на Поста. Избрана е съботата или петъчните вечери, тъй като, заедно с неделята, литургически те спадат към времето на облекчения пост, а по канон са дори и непостни дни, по време на които уставът допуска честването и на радостни събития.[16] Това установение е в сила и днес, а като остатък и в спомен за времето, когато Богородичният акатист е бил обвързан с празника Благовещение, неговият преамбюл остава и до днес да бъде ползван в качеството си на празничен кондак за този ден.
Във връзка с разглежданата тук неседална Богородична песен е интересно да бъде отбелязано още, че в продължение на векове представените в акатиста теми са сред популярните в практиката на множество майстори на стенописи и миниатюри, като най-ранният известен пример в това отношение са стенописите в храма „Пантократор“ в манастира „Дечани“, Сърбия (ХІV в.).[17]
На Георги Писидийски се приписва още и авторството на литургийните песнопения Нынѣ силы небeсныѧ и Да исполнѧтсѧ оуста нaша. Според Александрийска (пасхална) хроника, първото от тези две песнопения е било съставено и въведено в богослужебна употреба в третата година от управлението на имп. Ираклий, т. е. през 612 г., а второто в единадесетата – 620 г.[18] Това съвпада с времето, в което Константинополския патриаршески престол заема патр. Сергий Първи (610-638). Поради обстоятелството, че именно патр. Сергий е въвел акатиста и горните две литургийни песнопения в богослужебна употреба, в някои писмени паметници те са атрибутирани с неговото име. Има случаи, когато с атрибуция Сeргїѧ патїрaрха са означавани и химнографии (стихири, слави), чийто автор според изследователите всъщност не е патр. Сергий, а йерусалимският монах Сергий Агиополит.
Автор: доц. д-р Любомир Игнатов
[1] Акатистът (гр. α̉κάθιστος – „неседален“) е последование, през време на което не се позволява да се заема седнало положение.
[2] Скевофилакс – съсъдохранител.
[3] Хартофилакс – архивар в патриаршеската канцелария.
[4] Референдарий – патриаршески съветник.
[5] Τωμαδάκης, Νικόλαος. Συλλάβιον Βυζαντινῶν Μελετῶν καὶ Κειμένων. Τεῦχος Α΄ – Ἡ Ἀκάθιστος ἑορτὴ καὶ ἡ ὑμνολογία τῆς. Τεῦχος Β΄ – Πεζογραφία. Ἐν Ἀθήναις, 1964-1966, σ. 7-10.
[6] Αὐτόθι, σ. 10.
[7] Според Йерусалимския типик този акатист се чете само в съботата на петата седмица от Великия пост, по време на утринното богослужение. В други случаи той се чете според вътрешноманастирски традиции след утренята през Богородичния пост или в друго определено от манастирския устав време.
[8] Виж за това в: Скабалланович, М. Толковый типикон. Объяснительное изложение типикона с историческим введением. 2-е издание, исправленное. Издателство Сретенскаго монастыря, Москва, 2008, с. 110.
[9] Филарет (Гумилевский), Архиепископ. Исторический обзор песнопевцев и песнопения Греческой Церкви. Репринтное издание, Свято-Троицкая лавра, 1995, с. 185.
[10] Цоневски, Ил. Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. Синодално издателство, София, 1986, с. 466-467.
[11] Чифлянов, протопрезвитер Благой. Богородичният акатист. – В: Църковен вестник. Год. 74, бр. 10, София, 1973, с. 5.
[12] Флоровски, протойерей Георги. Източните отци от V до VІІІ век – по лекциите в православния богословски институт в Париж. Изд. „Тавор” – издание Московскаго патриархата, 1992, с. 193.
[13] Чифлянов, протопрезвитер Благой. Богородичният акатист, с. 5.
[14] Пак там.
[15] Пак там.
[16] Пак там.
[17] Лихачева, Вера. Искусство Византии ІV-ХV веков. Ленинград, 1981, с. 42, 253.
[18] Филарет (Гумилевский), Архиепископ. Исторический обзор песнопевцев и песнопения Греческой Церкви, с. 146.
През настоящата година Православната църква чества 1400 години от написването на Богородичния акатист. По този повод поместваме откъс от книгата „Псалтикознание“ на доц. д-р Любомир Игнатов – преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който запознава с някои научни изследвания за Богородичния акатист.
За значителна част от старото поколение литургисти и химнолози Богородичният акатист,[1] или т. нар. „Неседална песен“ е творба на Георги Писидийски (Писида). Той бил дякон, скевофилакс[2] и хартофилакс[3] при константинополския храм „Света Софѝя“, като е съвместявал в задълженията си и престижното служение на патриаршески референдарий.[4] Неговата активна дейност съвпада с времето, през което е управлявал имп. Ираклий (610-641 г.). От прозвището му става ясно, че той произхожда от Писидия – провинция в средната част на Мала Азия, с главен град Антиохия Писидийска.
Богородичният акатист е написан през 626 г. по повод избавлението на Константинопол от нашествениците на персийския цар (шах) Хозрой (или Хосров) Втори Парвиз (591-628). За творци на този прекрасен Богородичен химн биват сочени още св. Роман Сладкопевец, патр. Сергий, патр. Герман Първи, архиеп. Георгий Никомидийски, св. патриарх Фотий и анонимен автор от VІ в.[5] Изказват се и мнения, определящи като по-вероятен автор на акатиста патр. Герман (ок. 645 – 740 г.).[6]
Според Цариградския типик Богородичният акатист се чете на Малкото повечерие в петъка на първата, втората, третата и четвъртата седмица на Великия пост, по една част (четвърт), и целият – отново на Малкото повечерие в петъка на петата седмица.[7] Акатистът е написан в стихотворна форма (ямбически), като съдържа двадесет и четири химна: дванадесет кондака и дванадесет икоса, според броя и реда на буквите в гръцката азбука. Всеки кондак завършва с псаломското възклицание Аллилyїа, а икосите, посредством архангелския призив Рaдуйсѧ Невѣсто Неневѣстнаѧ, развиват чудно красиви поетически епитети за Пресвета Богородица, които, свързани с поредици обръщения към Нея, придават на творбата особена емоционалност.[8] По своята структура акатистът се родее с древния многострофен кондак.
Първия кондак – Взбрaнной воеводѣ, не влиза в общия брой, а служи като тема на целия акатист и завършва с Рaдуйсѧ. Според тази призната за образец творба са съставени всички други акатисти, утвърдени в църковнобогослужебна употреба и в наше време. В същия подход на стихотворене Георги Писидийски е писал и епиграми, съчинения и др. Стилът му на писане наричат „образцов“, а самия него – „чуден“ поет.[9] Творбите му са били издадени от абат Жак-Пол Мин в неговата всеизвестна Патрология (PG 92, 1161-1754).[10]
Следва да бъде отбелязано, че, според някои изследователи и историографи на химнографското изкуство от ново време, Богородичният акатист е анонимна творба,[11] която е претърпяла процес на развитие и чиято тематика първоначално е била христологическа, а не Богородична.[12] Според същите целта на съставянето на този шедьовър на ранната византийска химнография дори няма нищо общо с нито една от предполаганите вражески обсади и избавление на Константинопол (626 г., 673 г., 717-718 г. и 860 г.), тъй като в неговия текст не се открива и намек за избавление от варвари, какъвто би следвало да се очаква, в случай че наистина акатистът е бил написан по такъв повод. Погрешното твърдение разглеждат като последица от неправилно тълкуване на синаксара за петъка на петата седмица от Великия пост, в който всъщност не се говори за специално написване, а за негово всенародно изпълнение и за учредяването на новия празник, имащ за задача да се помене и прослави събитието от 8 август 626 г.
Написването на Богородичния акатист съвременните учени отнасят към времето, когато в Константинопол празниците Рождество Христово и Благовещение все още са се чествали в един ден, т. е. преди Юстинианово време (началото на VІ в.).[13] Когато при управлението на имп. Юстиниан (527-565) тези два празника са били разделени, акатистната творба вероятно е била използвана богослужебно само в определени случаи, свързани с чествания на Божията майка. Преамбюл на творбата в тези времена е бил тропарът Повелѣнное тaйнѡ. Всеобщата известност на акатиста или, така да се каже, неговото пълно обнародване става по време на историческите събития около обсадата на Константинопол от страна на сарацините през 626 г., когато акатистът е бил изпят от стоящия прав богомолен народ.[14] По същото време вероятно е бил написан и преамбюлът Взбрaнной воеводѣ, имащ предназначението да свърже древния кондак на Боговъплъщението с милосърдното дело на Пресвета Богородица и чудното избавление от сарацинска обсада.[15] Тук следователно би следвало да търсим проявата на песнописателския талант на Георги Писидийски, която е свързана с Богородичния акатист, тъй като той наистина е бил един от съвременниците и участниците в това всенародно тържество, а освен това в преданието е запазен и спомен за него като за бележит духовен песнописец.
Според изтъкнатия наш литургист проф. протопрезвитер Благой Чифлянов, акатистът е бил утвърден за богослужебна употреба през св. Четиридесетница, а не във връзка със снемането на една от обсадите на Константинопол (всички те са ставали извън периода на Великия пост) по чисто литургически причини. Още в древност е било положено Богородичният акатист да послужи за запълване на липсата на подобаваща тържественост, с която празникът Благовещение (25 март) да се отличава от останалите велики празници, тъй като според празничния годишен цикъл той винаги попада в границите на траурния по характер период на Великия пост. Споменатата липса на подобаваща тържественост на практика се изразява в отсъствие на предпразненство и обичайното за останалите празници няколкодневно попразненство. По тази причина най-ранните ръкописи (Х-ХІІ в.), поместващи акатиста, го свързват именно с този ден, а богослужебните устави от това време препоръчват той да се чете пет дни наред преди св. Благовещение.
Впоследствие четенето на целия Богородичен акатист е било прехвърлено от 25 март в съботната утреня на петата седмица от Великия пост, а в енорийските храмове, за удобство на миряните – в петък на повечерието, като предвидените в Типика пет последователни четения са били разпределени в петте петъци след началото на Поста. Избрана е съботата или петъчните вечери, тъй като, заедно с неделята, литургически те спадат към времето на облекчения пост, а по канон са дори и непостни дни, по време на които уставът допуска честването и на радостни събития.[16] Това установение е в сила и днес, а като остатък и в спомен за времето, когато Богородичният акатист е бил обвързан с празника Благовещение, неговият преамбюл остава и до днес да бъде ползван в качеството си на празничен кондак за този ден.
Във връзка с разглежданата тук неседална Богородична песен е интересно да бъде отбелязано още, че в продължение на векове представените в акатиста теми са сред популярните в практиката на множество майстори на стенописи и миниатюри, като най-ранният известен пример в това отношение са стенописите в храма „Пантократор“ в манастира „Дечани“, Сърбия (ХІV в.).[17]
На Георги Писидийски се приписва още и авторството на литургийните песнопения Нынѣ силы небeсныѧ и Да исполнѧтсѧ оуста нaша. Според Александрийска (пасхална) хроника, първото от тези две песнопения е било съставено и въведено в богослужебна употреба в третата година от управлението на имп. Ираклий, т. е. през 612 г., а второто в единадесетата – 620 г.[18] Това съвпада с времето, в което Константинополския патриаршески престол заема патр. Сергий Първи (610-638). Поради обстоятелството, че именно патр. Сергий е въвел акатиста и горните две литургийни песнопения в богослужебна употреба, в някои писмени паметници те са атрибутирани с неговото име. Има случаи, когато с атрибуция Сeргїѧ патїрaрха са означавани и химнографии (стихири, слави), чийто автор според изследователите всъщност не е патр. Сергий, а йерусалимският монах Сергий Агиополит.
Автор: доц. д-р Любомир Игнатов
[1] Акатистът (гр. α̉κάθιστος – „неседален“) е последование, през време на което не се позволява да се заема седнало положение.
[2] Скевофилакс – съсъдохранител.
[3] Хартофилакс – архивар в патриаршеската канцелария.
[4] Референдарий – патриаршески съветник.
[5] Τωμαδάκης, Νικόλαος. Συλλάβιον Βυζαντινῶν Μελετῶν καὶ Κειμένων. Τεῦχος Α΄ – Ἡ Ἀκάθιστος ἑορτὴ καὶ ἡ ὑμνολογία τῆς. Τεῦχος Β΄ – Πεζογραφία. Ἐν Ἀθήναις, 1964-1966, σ. 7-10.
[6] Αὐτόθι, σ. 10.
[7] Според Йерусалимския типик този акатист се чете само в съботата на петата седмица от Великия пост, по време на утринното богослужение. В други случаи той се чете според вътрешноманастирски традиции след утренята през Богородичния пост или в друго определено от манастирския устав време.
[8] Виж за това в: Скабалланович, М. Толковый типикон. Объяснительное изложение типикона с историческим введением. 2-е издание, исправленное. Издателство Сретенскаго монастыря, Москва, 2008, с. 110.
[9] Филарет (Гумилевский), Архиепископ. Исторический обзор песнопевцев и песнопения Греческой Церкви. Репринтное издание, Свято-Троицкая лавра, 1995, с. 185.
[10] Цоневски, Ил. Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. Синодално издателство, София, 1986, с. 466-467.
[11] Чифлянов, протопрезвитер Благой. Богородичният акатист. – В: Църковен вестник. Год. 74, бр. 10, София, 1973, с. 5.
[12] Флоровски, протойерей Георги. Източните отци от V до VІІІ век – по лекциите в православния богословски институт в Париж. Изд. „Тавор” – издание Московскаго патриархата, 1992, с. 193.
[13] Чифлянов, протопрезвитер Благой. Богородичният акатист, с. 5.
[14] Пак там.
[15] Пак там.
[16] Пак там.
[17] Лихачева, Вера. Искусство Византии ІV-ХV веков. Ленинград, 1981, с. 42, 253.
[18] Филарет (Гумилевский), Архиепископ. Исторический обзор песнопевцев и песнопения Греческой Церкви, с. 146.
СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ
ВАЖНО
Слово на Българския патриарх Даниил в Деня на храбростта – Празник на Българската армия
Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил при откриването на Тържественото общобългарско събрание по случай 150 години от Априлското въстание
Благодатният огън от Йерусалим пристигна в България
Слово на Българския патриарх Даниил на Молебена по случай Трети март – Деня на Освобождението на България
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за Неделя Сиропустна – на всеопрощението
АРХИВ
АПРИЛ 2026
МАРТ 2026
ФЕВРУАРИ 2026
ЯНУАРИ 2026
ДЕКЕМВРИ 2025
Хронология на богослуженията
ВРЪЗКИ