Жития и похвала на светиите

В тоя ден – събота на Първа великопостна седмица, празнуваме чудото с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик Теодор Тирон. Произходът на този празник е следният: След Констанций, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиян устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа, който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да предприеме гонения срещу християните, но

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“ (Мат. 18:2-5). Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според

Отдавна вече юдейските пророци, вдъхновени от Бога, предсказвали пленението на Йерусалим, като убеждавали юдейския народ да се покае за греховете си и да се обърне към Бога с молитва за помилване. Пророчествата им най-после се сбъднали. Халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма, построен от Соломон, отнесъл във Вавилон всички скъпи съдове и откарал в плен множество юдеи. Между тези пленници имало люде, които свято пазели в сърцата си любов към Бога и към Неговия закон и Господ по Своята

Св. Спиридон бил един от великите светители и чудотворци на IV век. Той се родил на остров Кипър от прости родители и сам, както съобщава неговият житиеписец, бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. От детинство бил овчар. Като станал пълнолетен, той се оженил, но скоро овдовял и започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено, както заповядал Господ: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в

Почитатели на празниците,  Настана пресветлото тържество на безплътните сили, което превишава всяко слово и всякакъв разум, озарявайки с пресветлите си зари целия свят. Като не са с телесна природа, но с природа неосезаема и духовна, те светят със светлина от самия Бог. С трепет те стоят около божия престол и трепетно покриват с криле лицата си. С непреставащ глас възнасят към Бога трисветата песен и казват: „Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!“ (Ис.

Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили. Един от висшите ангели – Денница (Ис. 14:12) се възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. архистратиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му. Views: 0

В своето историческо минало сръбският народ е бил верен на православието. Сръбските владетели били известни със своята набожност. Ревностно покровителствали сръбската православна църква. Всички по-важни държавни събития получавали църковно благословение. Особено верен се показал св. крал Стефан Милутин. При него сръбската държава се разширила на юг. Разширил се и диоцезът на сръбската архиепископия.  Стефан Урош II Милутин Неманич се възцарил в 1275 г. и царувал 42 години. Той полагал големи грижи за издигането и благосъстоянието на сръбската църква. По строителство

Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села. Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест. При изпращането им казал: – Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име Софѝя. В своя живот тя оправдала напълно името си „София“, което значи „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът ѝ бил низ от добри дела. В живота ѝ намерили ярко отражение думите на св. апостол Иаков: „Мъдростта,

Рождество Богородично е един от големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – Пресвета Богородица. На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича „богоотци”. Views: 1