Жития и похвала на светиите

Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от Бога с голям дар на чудотворство. Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм дошъл и в град Охрид (по онова време Лихнида), който влизал тогава в римската провинция Илирик. Тук той покръстил много езичници, като разрушил идолските жертвеници. За това било донесено на цар Максимиан, койтов туй време се намирал в Илирик. Царят

Св. Юстин, един от най-бележитите философи през ІІ век след Р.Хр., се родил в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Юстин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал най-добрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Юстин страстно

Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му. Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях – това бил

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклециан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За

Днес празнуваме възкресяването на светия и праведен Христов приятел четиридневния Лазар (Иоан 11:1-46). Той бил жител на близкото до Йерусалим селце Витания. Нашият Спасител често обичал да посещава дома на Лазар и бил желан негов Гост. Лазар имал две сестри – Марта и Мария. Иисус обичал Лазар и сестрите му. Случило се, че Лазар тежко заболял. В това време Христос бил някъде отвън реката Йордан. Марта и Мария пратили съобщение на Христос, че техният брат е болен. Навярно те са

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро деяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: „Ти си Христос – Божия сила и мъдрост“ (по 1Кор. 1:24). И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа. Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното Слънце

Царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник, на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но

Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита в Галатия, живял в началото на 4. век през времето на императорите Константин и Лициний, и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Това станало известно на император Лициний, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар

Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел: „Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на

Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“. Св. Григорий бил майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичнирв му стихове. Св. Григорий сам ни е разказал своя живот и то с истински лиричен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, устремен с волята си към пустинното богомислие, той