Богословски коментар

На 26 февруари тази година се навършват 70 г. от успението на силно почитания от българи и руси св. Серафим, архиепископ Богучарски и Софийски Чудотворец, чийто гроб и мощи се намират в криптата на руския храм-подворие „Св. Николай Мирликийски“ в центъра на българската столица. Именно тук светителят извършва достойно архиерейската

Къде да намериш в днешно време любов, която не се разпада? Която няма срок на годност. Която не се трансформира в нещо неочаквано. Например в уважение. Или в отегчение. Понякога в омраза. Светът е пълен с търсачи на любов, които не искат да я намерят. Или не са готови да

Към онези, които отначало повикали свети Григорий, но когато той станал презвитер, не го посрещнали   Защо не бързате към нашето слово, о, приятели и братя, които по-рано бяхте толкова бързи да ме принудите и да ме изведете от моята крепост, тоест от пустинята, която съм възлюбил повече от всичко

През 2017 г.  театралният спектакъл  "Часът на дявола" отключва  гнева на многобройната православна общественост в гръцкия град Солун. Възмутените хора скандират: «Ελλάδα σημαίνει Ορθοδοξία», което дословно се превежда като: «Гърция означава  Православие» и в крайна сметка успяват да провалят това антихристиянско представление. Показът е отменен.  Лятото на 1966 г. е

„Обитаващ висините, Царю Христе, Творче и Създателю на всичко видимо и невидимо, Който си сътворил дните и нощите, времената и годините, благослови сега венеца на годините и запази в мир православните християни и Твоите люде, Многомилостиви“. (1 септември, началото на Църковната нова година, Кондак за празника)

В цялото Свещено Писание диша благодатта Божия, но в сладката книга на псалмите тя диша преимуществено. (св. Амвросий Медиолански)   Като „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) Църквата Христова ревностно пази и правилно преподава истините на вярата, съдържащи се в Божественото Откровение, което е единственият извор на нашата

Тази толкова трудна Книга на Иов. Големите изпитания, истинската, явена като чудо, любов към Бога, възможността да претърпиш и смирено да изкажеш „нещастие настъпи“ (Иов 3:26). Цялата многообразна трагедия, която обгръща богобоязливия човек, страдащия Иов – за всичко това говори старозаветният автор. Когато четеш тази книга, много въпроси се появяват

Автор: Ивайло Борисов Църковната музика е песенен израз на душата, която копнее по Бога и търси Неговата благодатна помощ. Многовековното ѝ развитие и нейните класически образци са пример за сърдечна изповед и творческа всеотдайност от страна на композитори и изпълнители пред олтара на Бога. Като част от сакралните изкуства на

Автор: Ивайло Борисов (Захария Ханенде 18 в.) След падането на Константинопол през 1453 г. славата на царския Константинов град помръква. В някогашната столица на Християнската империя се възцарява чуждо верски владетел – падишахът. Османският владетел дава право на Константинополския патриарх да представлява всички православни християни в империята.Така въпреки господството на

Автор: Ивайло Борисов Богослужебните песнопения съпътстват Христовата Църква още от зората й. Потребността от музикален израз намира своето почетно място и в сферата на религиозната изява на първите последователи на Христа. Първоначално песнопенията, съпровождащи общественото богослужение, са се изпълнявали от всички християни – народа Божий. За да се осигури нужната

Автор: Ивайло Борисов (Двама музикални класици на 18 век) На Запад осемнадесетото столетие е познато като век на Просвещението – период, в който господства разумът и идеята за свободата. Това столетие е белязано от редица открития в областта на науката и техниката. В областта на музикалното изкуство по това време

Автор: Ивайло Борисов Между много от интересуващите се и изпълняващите източно-църковно пеене битува мнение, което се приема за неоспорима истина, че това пеене може да се записва правилно и да се изпълнява само по невми – византийските ноти. Всеки друг начин за фиксация на тази музика се приема за „осакатяване”

Сретение Господне – 2 февруари   Безспорно, от всички социални групи у нас най-трудно живеят възрастните хора. Много тежко е да си възрастен в днешно време в България. Не е като в Америка или Западна Европа. Казват, че когато в Америка хората остареят си купуват къщи във Флорида и изкарват

Неделя след Богоявление  (Мат. 4:12-17)   Мисля, че една от най-характерните черти на днешния свят е нежеланието за промяна. Знам, че на пръв поглед звучи абсурдно. Можете да кажете, че светът сега е глобално село и т.н. Но ето какво имам предвид. Храмовете, в които служа, се намират в парк

Неделя преди Богоявление (Марк 1:1-8)   Има нещо много трогателно в начина, по който българинът празнува Нова година. То стои, разбира се, зад голямото пиянство, зад многото бомбички и техния грохот. То е съвсем тихо и е в пожеланията, които си отправяме един към друг. Българинът подрежда в сърцето си

Рождество Христово – 25 декември С приближаването на Рождество Христово се увеличава и предпразничната ни треска. Украсихме си елхите, целият град е окъпан в светлина. Хубаво е и красиво, когато е светло… Само малко се притеснявам, че тази примигваща светлина, с която сме накичили всичко наоколо, не води наникъде… Някога

11 Неделя подир Неделя след Въздвижение – Притча за голямата вечеря (Лука 14:16-24) Тъкмо бях прочел молитва на една възрастна жена за някаква нейна нужда, когато до мен се приближи симпатичен млад човек. Като казвам млад, имам предвид на моята възраст. Знаете, човек трудно си признава, че остарява. Очевидно все