За Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата.
1. Св. цар Тервел-Тривелий Теоктист (3.IX) †721 г.
2. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
3. Св. мчк княз Боян-Енравота (28.III) †ок. 833 г.
4. Св. прав. Михаил Воин (22.XI) †ок. 840/67 г.
5. Св. равноап. Константин-Кирил Философ 14.II, 11.V, 27.VII) †869 г.
6. Св. равноап. Методий (6.IV, 11.V, 27.VII) †885 г.
7. Св. равноап. цар Борис-Михаил (2.V) †907 г.
8. Св. преп. Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) †910 г.
9. Св. Климент, архиеп. Охридски; св. Седмочисленици (27.VII, 25.XI) †916 г.
10. Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (1.VII, 18.VIII, 19.X) †946 г.
11. Св. благоверни цар Петър (30.I) †969 г.
12. Св. цар Давид Български (26.VI) †976 г.
13. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
14. Св. Евтимий, еп. Мадитски (5.V) Х в.
15. Св. преп. Петка Търновска (14.X) Х-XI в.
16. Св. Григорий, еп. Български (8.I) †1012 г.
– Св. апостол Андрей Първозвани (30.XI) †60 г. – Варна
– Св. апостол Амплий (31.X, 30.VII) I в. – Варна
– Св. мчца Севастиана (16.IX) I в. – Девня
– Св. свмчк Климент Римски (25.XI) †101 г. – София
– Св. мчк Зосим Созополски (19.VI) †110 г. – Созопол
– Св. вмчк Потит Сердикийски (14.I) †160 г. – София
– Св. апостол Карп (26.V, 30.VII) I-II в. – Стара Загора
– Св. апостол Ерм (Ермий) (31.V, 30.VII) †166 г. – Пловдив
– Свв. 23 Доростолски мъченици (9.III, 8.VI, 15.VI, 18.VII, 20.IX, Събор – 3 Неделя след Петдесетница) III-IV в. – Силистра
– Свв. 40 Филипополски мъченици (20.VIII) †304 г. – Пловдив
– Свв. равноап. царе Константин и Елена (21.V) †337 г. – София, Ниш
– Св. свмчк Доротей Тирски (5.V) †361 г. – Варна
– Свв. 15 Тивериополски мъченици (28.XI) †362 г. – Струмица
– Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски (18.I) †373 г. – София, Чирпан
– Св. прпмчк Еразъм Охридски (2.VI) IV в. – Охрид
– Св. благоверни цар Управда-Юстиниян (14.XI) †565 г. – София
– Св. преп. Теофил Изповедник (10.X) VIII в. – Струмица
– Свв. свмчци Георги, еп. Загорски, и Петър, презв. Мъгленски (28.III) †813 г. – Дебелт, Слатина
– Св. свмчк Петър, еп. Български, св. мчк Сионий и др. общо 377 мчци (22.I) †844 г. – край Бургас
– Св. мчк княз Йоан-Владимир (22.V) †1016 г. – Охрид
– Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в. – Търново (тялото)
– Св. крал Стефан Милутин (30.X) †1321 г. – София (тялото)
– Св. благоверна царица Теодора-Теофана Басараб (28.X) †1352 г. – Ловеч, Търново, Видин
– Св. Ириней I, патриарх Константинополски (10.I) †1546 г. – София, Враца
– Св. Серафим Софийски Чудотворец (26.II) †1950 г. – Ямбол, София
– Архимандрит Ириней, Софийски протосингел †ок. 1.X.1944 г.
– Борис, митр. Неврокопски †8.XI.1948 г.
(в процес на допълване)
Преподобни Дионисий се родил в село Корица или Горица, Костурско. Родителите му били от незнатен произход, но живеели в доволство сред своята селска обстановка и били благочестиви. Въпреки обикновения си произход Дионисий, благодарение на родителските грижи, положил добро начало на своето образование и при съдействието на Божията благодат постигнал такава
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си. Когато пораснал, родителите му поискали
Византийският император Михаил VIII Палеолог мислел да закрепи слабата в негово време империя, особено срещу арабите, чрез съюз с папския престол. Обаче римските папи обещавали своята помощ само при едно условие: Източната православна църква да влезе в уния с папския престол, което значело – да се подчини на папската власт.
Осоговската планина се издига югозападно от Кюстендил. По нея сега минава границата между България и Сърбия. Мястото, където се е подвизавал преподобният Йоаким Осоговски, се намира в Сърбия. Не е известно къде се е родил Йоаким. Живял е през ХІ век и се е представил в Господа в самото начало
Сведенията за този светец са оскъдни. Предполага се, че това е “презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви”, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката
Според някои известия (Йоакимовска летопис, XVII в.) св. Михаил Киевски, първият руски митрополит, е българин по произход. Неговото пристигане в руските земи се свързва с молба на св. княз Владимир (978 – 1015) до византийския император да изпрати човек за митрополит на руските земи. В отговор на молбата от Византия
Св. цар Давид Български, наречен Мокри, е велможа от югозападната част на Първото българско царство, от втората половина на X в. Той е брат на Цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството,
Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III [Византийски император, починал през 867 г.]. По произход той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принедлежали към числото на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, когото родителите и познатите наричали
Преподобният наш отец Николай бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял
Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир „Св. Пантелеймон”, там като йеромонах бил ефимерий – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита „Св. Анна”, където в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христос, че
Views: 568
Официалният сайт на Софийска епархия е създаден с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил © 2024 Софийска света митрополия. Всички права запазени.
