За Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата.
1. Св. цар Тервел-Тривелий Теоктист (3.IX) †721 г.
2. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
3. Св. мчк княз Боян-Енравота (28.III) †ок. 833 г.
4. Св. прав. Михаил Воин (22.XI) †ок. 840/67 г.
5. Св. равноап. Константин-Кирил Философ 14.II, 11.V, 27.VII) †869 г.
6. Св. равноап. Методий (6.IV, 11.V, 27.VII) †885 г.
7. Св. равноап. цар Борис-Михаил (2.V) †907 г.
8. Св. преп. Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) †910 г.
9. Св. Климент, архиеп. Охридски; св. Седмочисленици (27.VII, 25.XI) †916 г.
10. Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (1.VII, 18.VIII, 19.X) †946 г.
11. Св. благоверни цар Петър (30.I) †969 г.
12. Св. цар Давид Български (26.VI) †976 г.
13. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
14. Св. Евтимий, еп. Мадитски (5.V) Х в.
15. Св. преп. Петка Търновска (14.X) Х-XI в.
16. Св. Григорий, еп. Български (8.I) †1012 г.
– Св. апостол Андрей Първозвани (30.XI) †60 г. – Варна
– Св. апостол Амплий (31.X, 30.VII) I в. – Варна
– Св. мчца Севастиана (16.IX) I в. – Девня
– Св. свмчк Климент Римски (25.XI) †101 г. – София
– Св. мчк Зосим Созополски (19.VI) †110 г. – Созопол
– Св. вмчк Потит Сердикийски (14.I) †160 г. – София
– Св. апостол Карп (26.V, 30.VII) I-II в. – Стара Загора
– Св. апостол Ерм (Ермий) (31.V, 30.VII) †166 г. – Пловдив
– Свв. 23 Доростолски мъченици (9.III, 8.VI, 15.VI, 18.VII, 20.IX, Събор – 3 Неделя след Петдесетница) III-IV в. – Силистра
– Свв. 40 Филипополски мъченици (20.VIII) †304 г. – Пловдив
– Свв. равноап. царе Константин и Елена (21.V) †337 г. – София, Ниш
– Св. свмчк Доротей Тирски (5.V) †361 г. – Варна
– Свв. 15 Тивериополски мъченици (28.XI) †362 г. – Струмица
– Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски (18.I) †373 г. – София, Чирпан
– Св. прпмчк Еразъм Охридски (2.VI) IV в. – Охрид
– Св. благоверни цар Управда-Юстиниян (14.XI) †565 г. – София
– Св. преп. Теофил Изповедник (10.X) VIII в. – Струмица
– Свв. свмчци Георги, еп. Загорски, и Петър, презв. Мъгленски (28.III) †813 г. – Дебелт, Слатина
– Св. свмчк Петър, еп. Български, св. мчк Сионий и др. общо 377 мчци (22.I) †844 г. – край Бургас
– Св. мчк княз Йоан-Владимир (22.V) †1016 г. – Охрид
– Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в. – Търново (тялото)
– Св. крал Стефан Милутин (30.X) †1321 г. – София (тялото)
– Св. благоверна царица Теодора-Теофана Басараб (28.X) †1352 г. – Ловеч, Търново, Видин
– Св. Ириней I, патриарх Константинополски (10.I) †1546 г. – София, Враца
– Св. Серафим Софийски Чудотворец (26.II) †1950 г. – Ямбол, София
– Архимандрит Ириней, Софийски протосингел †ок. 1.X.1944 г.
– Борис, митр. Неврокопски †8.XI.1948 г.
(в процес на допълване)
Преподобният Прохор Пшински по произход бил българин от благочестиви родители из областта Овче поле в Северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители заради техните молитви и всмукал заедно с млякото на майка си и нейното високо благочестие. Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той
Житие, написано от патриарх Калист Константинополски Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи, както се предполага – в град Търново, който тогава беше столица на българите. Понеже още в младостта си проявяваше изрядно благочестие и живот по Бога, както ми казаха знаещите това, и имаше за свой
Архимандрит Ириней е протосингел на Софийската митрополия в периода 1941-1944 г., високообразован и силно активен в своята пастирска дейност и в осъждането на марксическия атеизъм и материализъм, открито изобличавайки навлизащия тогава в Европа комунизъм като културно, политическо и философско учение и явление. Заради това и в частност за неговия превод
“Още докато турците воюваха с московците, дойдоха немците на Ниш и превзеха го, и изгониха турците от Ниш и от околните му градове. Тогава владика беше и държеше престола на Самоковската епархия всеосвещеният архиерей господин Симеон. Срещу него се обърнаха в тия люти времена, в мястото, наречено Дупница; турците се
Автор: иконом Иван Найденов от храм "Св. Седмочисленици", София "С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, които просияха като светила и ни благовестиха Триединния Бог…" (тропар на празника). Така днес светата ни Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици – Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава,
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ (Евр. 13:7) По великата си милост Бог е озарил нашата родина с огромно множество светии, които се застъпват с молитвите си за своя народ пред Царя на царете.
По повод честването паметта на св. равноапостолен цар Борис-Михаил на 2 май, както и във връзка с тазгодишното навършване на 1150 г. от учредяването на самостойната Българска църква по време на неговото управление, публикуваме настоящата статия, описваща чрез множество исторически извори личните убеждения на българския владетел в истинността на християнската
(1407 – 26 март 1437 г.) Погледнато по човешки беше много страшно, защото от една страна плътта е немощна (Мат. 26:41; Марк 14:38), а от друга страна – фанатичната ревност на агаряните е голяма. Но от гледище на очакваните награди беше радостно и блажено! Ето какво представлява едно непорочно кръщение,
Светите братя са не просто създатели на цяла една азбука и преводачи на богослужебните книги на български език, а християнски просветители на много народи, т. е. благовестители и бранители на православната вяра, както и образци за християнско благочестие. Още от младини и двамата израстват в евангелските добродетели, за да
(Чества се на 21 октомври заедно със св. Иларион Велики) Св. Иларион Мъгленски живял и действал като светител Мъгленски в дванадесетия век. Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка. Веднъж в сънно
Views: 829
Официалният сайт на Софийска епархия е създаден по времето на блаженопочиналия Софийски митрополит и Български патриарх Неофит. Обновлението на сайта се извърши с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил © 2025 Софийска света митрополия. Всички права запазени.
