Продължете към съдържанието

Българската святост

Карта на местата за поклонение, свързани с български светии:

За Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата.

Именник на българските светии:

  1396-1600 г.:
34. Св. преп. Нектарий Битолски (5.XII) †ок. 1500 г.
36. Св. преп. Софроний Софийски (28.V) XV-XVI в.
37. Св. прпмчци Яков Костурски и учениците му дякон Яков и монах Дионисий (1.XI) †1520 г.
39. Св. преп. Теофил Мироточиви (8.VII) †1548 г.
41. Св. мчк Терапонтий Софийски (27.V) †1555 г.
42. Св. мчк Трендафил Старозагорски (8.VIII) †1570/680 г.
43. Св. преп. Сергий Къпински (30.I) XVI-XVII в.
     1600-1800 г.:
45. Св. свмчк Висарион Смоленски (29.VII) †1670 г.
46. Св. преп. Димитрий Басарбовски (27.X) †1685 г.
47. Св. прпмчк Никодим Албански (11.VII) †1722 г.
48. Св. мчк Константин Софийски (21.V) †1737 г.
50. Св. мчк Христо Градинар (28.XI) †ок. 1748 г.
51. Св. мчк Ангел Лерински (8.XI) †1750 г.
54. Св. мчк Анастасий-Спас Струмишки (29.VIII) †1794 г.
55. Св. вмчца Злата Мъгленска (18.X) †1795 г.
59. Св. мчк Райко-Йоан Шуменски (14.V) †1802 г.
60. Св. свмчк Никита Серски (4.IV) †1808 г.
61. Св. прпмчк Прокопий Варненски (25.VI) †1810 г.
63. Св. прпмчк Игнатий Старозагорски (8.X) †1814 г.
64. Св. прпмчк Акакий Серски (1.V) †1816 г.
66. Св. мчк Йоан Търновски (16.VII) †1822 г.
69. Свв. Баташки мъченици (17.V) †1876 г.
70. Св. преп. Димитра Доростолска (26.X) †1878 г.
 

– Св. апостол Андрей Първозвани (30.XI) †60 г. – Варна
– Св. апостол Амплий (31.X, 30.VII) I в. – Варна
– Св. мчца Севастиана (16.IX) I в. – Девня
– Св. свмчк Климент Римски (25.XI) †101 г. – София
– Св. мчк Зосим Созополски (19.VI) †110 г. – Созопол
– Св. вмчк Потит Сердикийски (14.I) †160 г. – София
– Св. апостол Карп (26.V, 30.VII) I-II в. – Стара Загора
– Св. апостол Ерм (Ермий) (31.V, 30.VII) †166 г. – Пловдив
– Свв. 23 Доростолски мъченици (9.III, 8.VI, 15.VI, 18.VII, 20.IX, Събор – 3 Неделя след Петдесетница) III-IV в. – Силистра
– Свв. 40 Филипополски мъченици (20.VIII) †304 г. – Пловдив
– Свв. равноап. царе Константин и Елена (21.V) †337 г. – София, Ниш
– Св. свмчк Доротей Тирски (5.V) †361 г. – Варна
– Свв. 15 Тивериополски мъченици (28.XI) †362 г. – Струмица
Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски (18.I) †373 г. – София, Чирпан
– Св. прпмчк Еразъм Охридски (2.VI) IV в. – Охрид
– Св. благоверни цар Управда-Юстиниян (14.XI) †565 г. – София
– Св. преп. Теофил Изповедник (10.X) VIII в. – Струмица
– Свв. свмчци Георги, еп. Загорски, и Петър, презв. Мъгленски (28.III) †813 г. – Дебелт, Слатина
– Св. свмчк Петър, еп. Български, св. мчк Сионий и др. общо 377 мчци (22.I) †844 г. – край Бургас
– Св. мчк княз Йоан-Владимир (22.V) †1016 г. – Охрид
 Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в. – Търново (тялото)
– Св. крал Стефан Милутин (30.X) †1321 г. – София (тялото)
– Св. благоверна царица Теодора-Теофана Басараб (28.X) †1352 г. – Ловеч, Търново, Видин
– Св. Ириней I, патриарх Константинополски (10.I) †1546 г. – София, Враца
– Св. Серафим Софийски Чудотворец (26.II) †1950 г. – Ямбол, София

Последни публикации:

Възвръщане мощите на св. Йоан Рилски - стенопис от предверието на параклис Св. св. ап. Петър и Павел, дело на самоковския майстор Никола Ив. Образописов (1863)

Разказ за връщането на честните мощи на преподобния наш отец Йоан от град Търново в неговата Рилска обител

След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Йоан Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново1, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си – врагът на мира,

Прочетете повече »
Светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец

Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна. Семейство Соболеви имали дванадесет деца, седем от които починали още в детско-юношеска възраст. Николай бил десетото дете.

Прочетете повече »
Икони на св. Климент Охридски в Богословския факултет

Слово за св. Климент Охридски

“Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до Божествения безпечален живот,… затова, Клименте, славим твоята божествена памет.”  (Тропар, гл.4)   Възлюбени в Господа братя и сестри, Така св. ни Църква на днешния ден възпява св. Климент Охридски. Ние почитаме и славим св.

Прочетете повече »
Преп. Пимен Зографски. Съвременен стенопис пред посветения на него параклис в кулата, под камбанарията на Зографския манастир

Житие на св. Пимен Зографски

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала да прекрати нейното неплодие, като ѝ явила, че ще

Прочетете повече »
Преподобна Параскева Епиватска

Св. преподобна Петка Българска (14.Х) и брат ѝ св. Евтимий Мадитски (5.V) – житие и карта

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите ѝ били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан (за него св. патр. Евтимий Търновски

Прочетете повече »
Стенопис на преп. Козма в Зографския манастир. Снимка: Мартин Митов

Житие на св. преподобни Козма Зографски

Преподобни Козма се родил във втората половина на 12. век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора

Прочетете повече »
Стенопис на Успението на преп. Иоан Рилски от екзонартекса на католикона на Рилския манастир

Успение на преподобни Йоан Рилски

Най-великият светец на българска земя, преподобни Иоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска възраст в душата на

Прочетете повече »
Св. Седмочисленици - стенопис от притвора на храм Св. Архангели в манастира на св. Наум край Охрид. Снимка: Мартин Митов

Свети Седмочисленици Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий

На 27 юли починал св. Климент Охридски. Неговите пасоми още приживе го чествували на неговия имен ден (25 ноември). Понеже той умрял последен от седемте равноапостолни славянобългарски просветители, затова е прието неговата лична памет да бъде празнувана на 25 ноември, а в деня на неговата кончина – 27 юли –

Прочетете повече »
Св. Наум - част от стенопис от притвора на съборната църква на Зографския манастир, дело на Митрофан Зограф, нач. на 19. век.

Житие на преподобни и равноапостолни Наум Охридски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го

Прочетете повече »
Икона на св. Паисий и оригиналния образец на неговата История Славянобългарска

Св. преподобни Паисий Хилендарски (19.VI) – житие и карта

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското Възраждане. Той е роден в

Прочетете повече »

Visits: 222

Skip to content