За Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата.
1. Св. цар Тервел-Тривелий Теоктист (3.IX) †721 г.
2. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
3. Св. мчк княз Боян-Енравота (28.III) †ок. 833 г.
4. Св. прав. Михаил Воин (22.XI) †ок. 840/67 г.
5. Св. равноап. Константин-Кирил Философ (14.II, 11.V, 27.VII) †869 г.
6. Св. равноап. Методий (6.IV, 11.V, 27.VII) †885 г.
7. Св. равноап. цар Борис-Михаил (2.V) †907 г.
8. Св. преп. Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) †910 г.
9. Св. Климент, архиеп. Охридски; св. Седмочисленици (27.VII, 25.XI) †916 г.
10. Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (1.VII, 18.VIII, 19.X) †946 г.
11. Св. благоверни цар Петър (30.I) †969 г.
12. Св. цар Давид Български (26.VI) †976 г.
13. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
14. Св. Евтимий, еп. Мадитски (5.V) Х в.
15. Св. преп. Петка Търновска (14.X) Х-XI в.
16. Св. Григорий, еп. Български (8.I) †1012 г.
– Св. апостол Андрей Първозвани (30.XI) †60 г. – Варна
– Св. апостол Амплий (31.X, 30.VII) I в. – Варна
– Св. мчца Севастиана (16.IX) I в. – Девня
– Св. свмчк Климент Римски (25.XI) †101 г. – София
– Св. мчк Зосим Созополски (19.VI) †110 г. – Созопол
– Св. вмчк Потит Сердикийски (14.I) †160 г. – София
– Св. апостол Карп (26.V, 30.VII) I-II в. – Стара Загора
– Св. апостол Ерм (Ермий) (31.V, 30.VII) †166 г. – Пловдив
– Свв. 23 Доростолски мъченици (9.III, 8.VI, 15.VI, 18.VII, 20.IX, Събор – 3 Неделя след Петдесетница) III-IV в. – Силистра
– Свв. 40 Филипополски мъченици (20.VIII) †304 г. – Пловдив
– Свв. равноап. царе Константин и Елена (21.V) †337 г. – София, Ниш
– Св. свмчк Доротей Тирски (5.V) †361 г. – Варна
– Свв. 15 Тивериополски мъченици (28.XI) †362 г. – Струмица
– Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски (18.I) †373 г. – София, Чирпан
– Св. прпмчк Еразъм Охридски (2.VI) IV в. – Охрид
– Св. благоверни цар Управда-Юстиниян (14.XI) †565 г. – София
– Св. преп. Теофил Изповедник (10.X) VIII в. – Струмица
– Свв. свмчци Георги, еп. Загорски, и Петър, презв. Мъгленски (28.III) †813 г. – Дебелт, Слатина
– Св. свмчк Петър, еп. Български, св. мчк Сионий и др. общо 377 мчци (22.I) †844 г. – край Бургас
– Св. мчк княз Йоан-Владимир (22.V) †1016 г. – Охрид
– Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в. – Търново (тялото)
– Св. крал Стефан Милутин (30.X) †1321 г. – София (тялото)
– Св. благоверна царица Теодора-Теофана Басараб (28.X) †1352 г. – Ловеч, Търново, Видин
– Св. Ириней I, патриарх Константинополски (10.I) †1546 г. – София, Враца
– Св. Серафим Софийски Чудотворец (26.II) †1950 г. – Ямбол, София
– Архимандрит Ириней, Софийски протосингел †ок. 1.X.1944 г.
– Борис, митр. Неврокопски †8.XI.1948 г.
(в процес на допълване)
След като мина доста време, откакто бяха пренесени честните чудотворни мощи на преподобния наш отец Йоан Рилски от град Средец (София) в тогавашната столица, град Търново1, и след като бяха станали там чрез тях преславни чудеса, и докато гърци и българи водеха непрекъсната война помежду си – врагът на мира,
Николай Борисович Соболев (бъдещият архиепископ и светител Серафим) е роден в гр. Рязан, Русия, на 1 декември (ст. ст.) 1881 г. в семейството на занаятчията Борис Матвеевич Соболев и жена му Мария Николаевна. Семейство Соболеви имали дванадесет деца, седем от които починали още в детско-юношеска възраст. Николай бил десетото дете.
“Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до Божествения безпечален живот,… затова, Клименте, славим твоята божествена памет.” (Тропар, гл.4) Възлюбени в Господа братя и сестри, Така св. ни Църква на днешния ден възпява св. Климент Охридски. Ние почитаме и славим св.
Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка ѝ обещала да прекрати нейното неплодие, като ѝ явила, че ще
Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите ѝ били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина. Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан (за него св. патр. Евтимий Търновски
Преподобни Козма се родил във втората половина на 12. век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска възраст в душата на
На 27 юли починал св. Климент Охридски. Неговите пасоми още приживе го чествували на неговия имен ден (25 ноември). Понеже той умрял последен от седемте равноапостолни славянобългарски просветители, затова е прието неговата лична памет да бъде празнувана на 25 ноември, а в деня на неговата кончина – 27 юли –
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го
Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското Възраждане. Той е роден в
Views: 504
Официалният сайт на Софийска епархия е създаден с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит © 2023 Софийска света митрополия. Всички права запазени.
