За Легенда – натиснете бутона горе вляво на картата.
1. Св. цар Тервел-Тривелий Теоктист (3.IX) †721 г.
2. Св. преп. Николай Воин (24.XII) нач. на IX в.
3. Св. мчк княз Боян-Енравота (28.III) †ок. 833 г.
4. Св. прав. Михаил Воин (22.XI) †ок. 840/67 г.
5. Св. равноап. Константин-Кирил Философ 14.II, 11.V, 27.VII) †869 г.
6. Св. равноап. Методий (6.IV, 11.V, 27.VII) †885 г.
7. Св. равноап. цар Борис-Михаил (2.V) †907 г.
8. Св. преп. Наум Преславско-Охридски (20.VI, 27.VII, 23.XII) †910 г.
9. Св. Климент, архиеп. Охридски; св. Седмочисленици (27.VII, 25.XI) †916 г.
10. Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец (1.VII, 18.VIII, 19.X) †946 г.
11. Св. благоверни цар Петър (30.I) †969 г.
12. Св. цар Давид Български (26.VI) †976 г.
13. Св. Михаил, митр. Киевски (30.IX) †992 г.
14. Св. Евтимий, еп. Мадитски (5.V) Х в.
15. Св. преп. Петка Търновска (14.X) Х-XI в.
16. Св. Григорий, еп. Български (8.I) †1012 г.
– Св. апостол Андрей Първозвани (30.XI) †60 г. – Варна
– Св. апостол Амплий (31.X, 30.VII) I в. – Варна
– Св. мчца Севастиана (16.IX) I в. – Девня
– Св. свмчк Климент Римски (25.XI) †101 г. – София
– Св. мчк Зосим Созополски (19.VI) †110 г. – Созопол
– Св. вмчк Потит Сердикийски (14.I) †160 г. – София
– Св. апостол Карп (26.V, 30.VII) I-II в. – Стара Загора
– Св. апостол Ерм (Ермий) (31.V, 30.VII) †166 г. – Пловдив
– Свв. 23 Доростолски мъченици (9.III, 8.VI, 15.VI, 18.VII, 20.IX, Събор – 3 Неделя след Петдесетница) III-IV в. – Силистра
– Свв. 40 Филипополски мъченици (20.VIII) †304 г. – Пловдив
– Свв. равноап. царе Константин и Елена (21.V) †337 г. – София, Ниш
– Св. свмчк Доротей Тирски (5.V) †361 г. – Варна
– Свв. 15 Тивериополски мъченици (28.XI) †362 г. – Струмица
– Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски (18.I) †373 г. – София, Чирпан
– Св. прпмчк Еразъм Охридски (2.VI) IV в. – Охрид
– Св. благоверни цар Управда-Юстиниян (14.XI) †565 г. – София
– Св. преп. Теофил Изповедник (10.X) VIII в. – Струмица
– Свв. свмчци Георги, еп. Загорски, и Петър, презв. Мъгленски (28.III) †813 г. – Дебелт, Слатина
– Св. свмчк Петър, еп. Български, св. мчк Сионий и др. общо 377 мчци (22.I) †844 г. – край Бургас
– Св. мчк княз Йоан-Владимир (22.V) †1016 г. – Охрид
– Св. преп. Филотея Търновска (7.XII) XII в. – Търново (тялото)
– Св. крал Стефан Милутин (30.X) †1321 г. – София (тялото)
– Св. благоверна царица Теодора-Теофана Басараб (28.X) †1352 г. – Ловеч, Търново, Видин
– Св. Ириней I, патриарх Константинополски (10.I) †1546 г. – София, Враца
– Св. Серафим Софийски Чудотворец (26.II) †1950 г. – Ямбол, София
– Архимандрит Ириней, Софийски протосингел †ок. 1.X.1944 г.
– Борис, митр. Неврокопски †8.XI.1948 г.
(в процес на допълване)
Подвигът на св. благоверни цар Борис-Михаил (852-889 г.) е равноапостолен: той покръстил българския народ. Разбира се, той имал своите съображения на външната и вътрешна държавна политика, които могат да нямат отношение към неговата лична святост. Но по целия му живот се вижда, че той имал любов към християнството и бил
Св. Методий бил първото от седемте деца на знатните християни Лъв и Мария, по произход български славянин. Обучава се в Магнаурската школа (843 г.), след което е поставен за управител на славянска област близо до Солун. Скоро напуска длъжността, за да приеме монашеско пострижение в манастир „Св. Полихрон“ (851 г.),
Основна истина в спасителното учение на нашата праотеческа вяра е, че светостта е най-високата степен на религиознонравствено съвършенство. Според св. апостол Павел светостта е нравствен идеал на християнството: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“ (1 Сол. 4:3). Призивът към святост звучи още от старозаветни времена: „Бъдете свети, защото Аз
Христолюбци, Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни. Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език
Св. благоверни цар Петър Български (927-969) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис – Михаил. Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър
Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 г. в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци. Дълбоко религиозен и с вродено влечение към богосъзерцателен живот, той се присъединил към монашеското
Свещеномъченик Дамаскин се родил в град Габрово, Великотърновска епархия. Той приел монашество в Атонския Хилендарски манастир, гдето и бил произведен йеродякон, йеромонах и дори игумен на светата обител. Views: 6
Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики последователи на рилския пустинножител свети Иоан, заедно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XI-XII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които първоначално били бездетни, та той се явил
„Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар… Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума си … защото, излизайки заради Бога от света… да се стремим
Свети Георги Софийски Най-нови е български светец, чийто гроб се намира до олтара на столичния храм-ротонда "Св. Георги Победоносец". Трима от софийските светии носят името Георги – известни са още християнските мъченици свети Георги Софийски Стари (1407- 1437) и свети Георги Софийски Нови (1497- 1515). Св. мъченик Георги Софийски Най-нови
Views: 568
Официалният сайт на Софийска епархия е създаден с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил © 2024 Софийска света митрополия. Всички права запазени.
